Юг маркет лицензиран инвестиционен посредник
Вход ЮГ МАРКЕТ ТРЕЙДЪР

Търговия с акции на международни пазари Други ФОНД МЕНИДЖМЪНТ

4002 Пловдив
бул. "Васил Априлов" 92
тел: 032/625 401
032/633 234
факс: 032/625 402
office@ugmarket.com

Банкова сметка за клиенти:

IBAN:
BG35BUIN95611000057560
BIC: BUINBGSF
Алианц Банк България


Начало > Обучение

Търговия с валута - FOREX  I  Търговия с ценни книжа  I  Oсновни теории  I  Полезни връзки  

Търговия с ценни книжа

Инвестиции

Много и най-различни са причините, които подтикват икономическите агенти към решението да инвестират, било в реални или финансови активи. Но същността на този процес остава неизменна, а именно, трансформиране на високо ликвидната част от богатството в по-ниско ликвидна. Основните цели, които се преследват са запазване на покупателната сила и/или реализирането на печалба след определен период от време.

Инвестиционната практика и теория са разработили редица модели, методи и техники за осъществяване и анализ на инвестиционната дейност. Но както може би се досещате, няма съвършен вариант, който да гарантира печалба или да ви предпази от загуба. Риск винаги съществува. По дефиниция рискът се изразява като вероятността, несигурността определено събитие да се случи. Той може да бъде измерван посредством сложни математически формули, но така направените изводи не са нищо повече от прогнози с определена вероятност да се сбъднат. Това, обаче, не ги прави неизползваеми. Напротив, определянето на възможните рискове и тяхната оценка са важна част от процеса на вземане на инвестиционни решения - при всички случаи е по-добре да разполагате с прогноза, отколкото да разчитате на късмета си.

В основата на всяка инвестиционна стратегия стои избора на актив или група активи, които да отговарят най-пълно на индивидуалните предпочитания на инвеститора. Някои търсят по-голяма сигурност за вложените средства, други са спекулативно настроени и са готови да поемат по-голям риск срещу евентуални по-големи печалби. Решението в какво да се инвестира е почти винаги субективно. Обаче начинът по който да се направи това трябва винаги да бъде резултат на щателно проучване и анализ на възможните рискове и потенциал за печалба.

Видовете инвестиционни носители /активи/ се делят на две основни групи: реални активи /недвижима и движима собственост, стоки, благородни метали, скъпоценности, интелектуална собственост, произведения на изкуството/ и финансови активи /акции, облигации, варанти, права, депозитни сертификати, договор за разлики, валути/.

По-долу ще разгледаме преди всичко финансовите активи и възможностите, които те предлагат. В същото време не сме си поставяли за цел да омаловажаваме значението на реалните активи като средство за мултиплициране на богатството.

По-скоро целта ни е да подчертаем по-голямата достъпност на финансовите инструменти и сравнително по-големия им потенциал за пачалба и затова ще посочим някои основни техни черти:

  • Ниски стартови разходи, т.е. много по-нисък размер на първоначално инвестирания капитал
  • Многообразие на инвестиционните носители
  • По-висока ликвидност
  • Почти пълното отсъствие на разходи по поддържане на инвестицията
  • По-големи възможности за защита от риск - хеджиране
  • Възможност да се инвестира в "кошница", т.е. вместо, например, да се поема риска от инвестиция в няколко акции, може да се инвестира в "покупката" на пазарен индекс. Така се елиминира индивидуалното въздействие на всички акции включени в индекса и се търгува движението на целия пазар. Това допълнително улеснява анализа и снижава разходите по инвестицията.
  • С развитието на компютърните технологии и еволюцията на капиталовите пазари, вече е възможно да се търгува чрез персонален компютър от дома или офиса

Специализирана литература в областта на финансите може да се открие във всяка сериозна библиотека, затова ще се ограничим до кратка характеристика на някои от основните финансови инвестиционни инструменти.

Преди всичко, не забравяйте, че решението за инвестиция трябва да бъде само Ваше и в никакъв случай не подценявайте възможността да загубите.

нагоре

Акции

Акциите /англ. Shares, stocks/ са ценни книжа изразяващи правото на собственост на техния притежател върху съответна част от активите на една фирма /акционерно дружество/. Капиталът с който се създава едно такова дружество е разделен на определен брой акции /дялове/ с точно определена номинална стойност /англ. par value/.

Например: Дружеството "АБВ" се създава с начален капитал 10 000 лева, разделен на 10 000 акции с номинал 1,00 лев. Номиналната стойност на акциите теоретично може да бъде всякаква, стига броя на издадените /емитирани/ акции умножен по номинала им да дава като резултат записания от акционерите капитал. Също теоретично, номиналната стойност на една акция е и лимитът на евентуалните претенции на акционерите към активите на фирмата при нейната ликвидация.

Притежателите на акции от дадено дружество имат право да участват в управлението му и да получават пропорционален дял от печалбата /дивидент/. Ако няма изрично условие в устава на дружеството, акциите са и свободно прехвърляеми, т.е. те могат да бъдат продавани, заменяни, дарявани и т.н. Именно възможността те да се разменят свободно е основание за възникване на активна търговия с тях още преди векове. Прехвърлянето на собствеността върху акциите зависи и от вида им:

  • Налични - под формата на удостоверение издадено от акционерното дружество, в което се посочва собственика им, ако са поименни, броя акции и номиналната им стойност
  • Безналични - под формата на записване в електронен регистър на депозитарна институция. В България тази дейност извършва Централен депозитар АД. Безналичните акции са само поименни.

Наличните акции се прехвърлят с джиросването им в полза на получателя. Тази процедура се извършва пред съответен служител на дружеството емитент, като извършената промяна на собствеността се отбелязва в книгата на акционерите, а върху самото удостоверение се поставят подписите на прехвърлителя и получателя. Безналичните акции сменят собственика си след регистрация на прехвърлянето от страна на депозитарната институция, която води книгата на акционерите. Това става само с посредничеството на членове на депозитара - инвестиционни посредници, брокерски къщи, банки.

Акциите днес се търгуват както на организирани пазари - фондови борси, така и на извънборсов пазар /на гише - OTC/. Достъпът до тези пазари се осъществява чрез банки или инвестиционни посредници - т.нар. брокерски къщи.

На Българска фондова борса - София са регистрирани за търговия почти 400 емисии акции. Чрез лицинзиран инвестиционен посредник всяко физическо или юридическо лице може да участва в търговията с тях. Този пазар, естествено, се нуждаеот регулация и у нас с тази цел съществува Държавна комиси по ценните книжа. Тя е единственият орган издаващ лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник. Тя осъществява и постоянен контрол върху дейността на действащите посредници и така гарантира сигурността на инвеститорите.

Инвестициите в акции могат да бъдат както много печеливши, така и много губещи. Те са едни от най-рисковите ценни книжа от т.нар. традиционни инструменти. Всяко решение за покупка или продажба на акции трябва да е предшествано от оценка на потенциалните печалби и загуби. Рискувайте само тези пари, при загубата на които няма да изпаднете в затруднено финансово положение. Следете реакцията на пазара при всяка новина, касаеща ценните книжа в които сте инвестирали. Не ставайте крайни оптимисти, когато губите, а помислете защо това е така. При ясни сигнали за неприятности - закривайте позицията. Както казва Андрю Лани: - "Купувайте акции с мисълта да ги държите докато сте живи, но ги продайте веднага щом цената им започне да пада"

нагоре

Облигации

Облигациите /bonds/ са дългови ценни книжа. Те са вид кредитно взаимоотншение - форма на заем. Те изразяват задължението на техния емитент /издател/ към техния притежател да бъде изплатена номиналната им стойност плюс определена лихва на точно определена бъдеща дата или за точно определен период. Емитенти на облигации могат да бъдат правителства, общини, фирми.

Облигациите са считани за по-ниско рискови активи в сравнение с акциите поради няколко основни различия между тях:

  • В повечето случаи облигациите са обезпечени с активи /имущество, ценни книжа, инвестиционни проекти др./, които се осребряват в случай на невъзможност да се обслужва заема
  • За разлика от акциите, облигациите /когато емитента е фирма/ на са форма на съучастие в дружеството и следователно техните притежатели нямат право на представителство на общото събрание на акционерите нито участие в управлението. Не се ползват и с определени социални или икономически облаги /ако има такива/, право на които имат акционерите. Нямат право и на дивидент. За сметка на това, в случай на обявяване на дружеството в ликвидация, притежателите на облигации се нареждат сред първата група кредитори, които се удовлетворяват с предимство. За сравнение, акционерите са от последните, които имат право на обезщетение за направените инвестиции
  • Облигациите имат падеж /срок на съществуване/ и фиксирани плащания в рамките на този срок. Акциите нямат срок, а дивидентите не са гарантирани.
  • Борсовата цена на акциите теоретично може да варира в много по-широки граници, отколкото цените на облигациите

Емитенти /кредитополучатели/ както споменахме могат да бъдат държави, общини и фирми. Поради различията във финансовата стабилност на отделните емитенти, рискът от невръщане на заема е различен. Поради презумпцията, че фалитите на държави са по-скоро изключения, техните дългове се считат за най-ниско рискови. Следващите в този ред са дълговете на общините. Макар и негарантирани от съответната държава, такива облигации се приемат за по-сигурни от корпоративните /издавани от фирми/. Последните са носители на най-висока степен на риск, което естествено е отразено и в по-високата доходност, която инвеститорите изискват от тях.

Освен присъщия за всеки емитент риск от неизпълнение на задълженията по заема, съществуват най-различни методи за оценка на финансовата стабилност, на основата на които се определя и т. нар. кредитен рейтинг на емитента. Тези оценки се извършват от специализирани одиторски фирми. За да бъде взет под внимание кредитният рейтинг трябва да е определен от световнопризнати одитори. Такива са например Делойт&Туш /Deloit&Touche/, "Артур Андерсен" /Artur Andersen/, Прайсуотърхаус Купърс /Pricewaterhouse Coopers/ и др.

Печалбата от облигации може да има два източника - лихва и курсови разлики в цената. Паричните потоци също са два вида - от лихви и от главница. Лихвата може да се изплаща наведнъж на падежа, на определен период или да е калкулирана в цената на емитиране /сконтови облигации/. Главницата също може да си изплаща наведнъж на падежа и на определен период. В България най-разпространени са лихвоносните облигации, т.е. такива при които лихвата се изплаща на определена период, като на падежа се изплаща последаната лихва заедно с главницата.

Като нискорисков инструмент за инвестиции облигациите са част от почти всеки инвестиционен портфейл. По света съществуват специални фондове, инвестиращи по-голямата част от управляваните от тях средства именно в портфейли от облигации. Пенсионните фондове в България също инвестират предимно в такива дългови ценни книжа поради относително ниския риск. Като изключително атрактивни за местните инвеститори се оказват и емитираните наскоро ипотечни облигации у нас. Те носят годишна доходност от над 7 на сто, което е доста повече от алтернативен банков депозит. Добрият прием на тези книжа даде основание на анализаторите да прогнозират силното развитие на този пазар в България. Сега кандидати да емитират облигации са и много от големите общини у нас. Определено може да се твърди, че от успеха на тези емисии зависи и бъдещото развитие на капиталовия ни пазар.

нагоре