Калкулатор

Д-р Александър Апостолов: Заплахите пред световната финансова система нарастват

Протекционзмът, волатилността на пазарите, цикълът на икономическо разширяване и новите технологии в икомомиката, са едни от най-актуланите теми нопоследък. Затова поканихме за коментар по тях д-р Александър Апостолов*.

От няколко месеца се наблюдава силно изразена волатилност на пазарите на акции, някои от индексите се доближиха до рекордни нива. Последваха сривове. Само политически ли са определящите фактори за тази динамика или има и други? Докога ще продължи това?

Безспорно се наблюдава засилена волатилност на редица световни пазари, като още от самото начало изключваме Българска фондова борса (БФБ) и я определяме, поне засега (докато трае “бичия” пазар в глобален план), като “островче на спокойствието”. Пълната липса на корелация с възхода на световните индекси през последните 10 години е очевидна, причините са комплексни и не са тема в момента, лошото е, че при по-дългосрочна корекция на международните пазари БФБ ще ги последва. Но нека се върнем на волатилността.

Именно тя беше и една от основните теми, обсъждани от финансовите анализатори в края на миналата година, или по-скоро нейната липса. Намалението на волатилността на активите на финансовите пазари през годината беше достигнала до рекордно ниски нива и всичко това на фона на фундаментално силните сигнали за устойчив глобален икономически растеж, рекордни корпоративни печалби, ниска инфлация, както и все по-малко “неизвестни” около паричните политики на основните централни банки. Това състояние обаче беше нарушено през първата половина на 2018 г., след като още през февруари един от основните индикатори за волатилност – индекса VIX (CBOE Volatility Index), се повиши близо 4 пъти спрямо минимума си от ноември и остана на относително високи нива след това.

Основните фактори допринесли за засилването на волатилността на международните финансови пазари през първата половина на тази година са няколко и могат да се обобщят като чисто политически са: 1) предизвикателствата пред Германия, Италия, Турция, взаимотношенията между САЩ – Иран и редица др. държави); 2) Търговските войни на САЩ; 3) Липсата на напредък в преговорите за Брекзит; 4) Редица макроикономически фактори и паричната политика на големите централни банки.

От гледна точка на причинно-следствена връзка относно появата на по-високата волатилност, най-голямо влияние вероятно имат именно търговските войни на САЩ: Активната реторика на президента Тръмп и облагането със свръх-мита на няколко ключови групи стоки породи значителна несигурност в глобален план и доведе до понижаване на инвестиционното и потребителско доверие, както и до низходяща ревизия на прогнозите за почти всички големи икономики. Тук е мястото да отбележим, че една от причините за ниската волатилност през миналата година беше именно изключително ниската корелация между финансовите активи. Това от своя страна позволи негативните тенденции при определени активи да не се пренасят върху целите пазари, а диверсификацията и хеджирането в глобален план бяха далеч по-ефективни – от гледна точка на инвеститорите. Като се има предвид очакваният неблагоприятен ефект от търговските войни върху икономическия растеж и корпоративните печалби, както и повишеният риск от пренос на негативи по линия на глобалните снабдителни вериги, може да се предположи, че корелацията между активите се е повишила отново през 2018 г. Именно така, вероятността динамиката на група активи да се отрази на общото представяне на пазарите би се повишила.

Има ли заплахи за световните финанси?

Правейки по-задълбочен анализ на текущата пазарна конюктура, прави впечатление, че заплахите пред световната финансова система нарастват, като цената на рисковите активи се увеличава по начин, напомнящ годините преди световната финансова криза – икономическото разширяване е видимо и с просто око. Тезата за съжаление се потвърждава и от последните доклади на Международният Валутен Фонд (МВФ) по темата. “Финансовата уязвимост”, която се натрупа през годините на изключително ниски лихвени проценти е все по-близко да предизвика трудности по пътя напред и да постави растежа на редица световни икономики (в това число и на нашата) под риск. Безспорно, значим брой активи са надценени, а стойността на акциите е завишена спрямо основните цени по света. Особен итерес заслужава да се обърне на ситуацията в САЩ. Завишена е и оценката на корпоративните облигации, като се наблюдават и признаци на „прегряване” по отношение на търсенето на лихвени заеми от фирми с ниски кредитни рейтинги.

Тук могат да изплуват редица въпроси отностно “ефективността” на съвременните финансови пазари, рациалността на инвеститорите и др. теми от сферата на поведенческите финанси – дискутирани в една от предишните ми интервюта “Липсата на рационалност сред инвеститорите е ключов фактор за динамиката на капиталовия пазар”.

Не е за подценяване и тезата, че протекционистките мерки отвъд океана, нестабилната политическа обстановка и обтегнатите международни отношения може да се отразят пагубно, както на глобалната икономика, така и на световната финансова стабилност в цялост. Данните от доклада на МВФ показват и нещо също толкова интересно, което малко анализатори забелязват, а именно че „в момента значима част от инвеститорите не преценяват правилно риска от рязко ускоряване на инфлацията през следващите няколко години”, което ще направи пазарите податливи на т.нар. „инфлационни изненади”. В локален план, на този етап се наблюдава слабо корелативно съотношение между БФБ-София и световните фондови пазари. Въпреки това, ниската ликвидност на значима част от позициите и новите законодателно по-широки стъпки за котиране, в съчетание с “тънкия” пазар, биха били причина за рязкото обезценяване на голяма част от позициите.

Въпросът “до кога ще продължи цялото това икономическо разширяване”, особено що се отнася до водеща икономика като тази на САЩ, е вече далеч по-сложен. Ако приемем коментарите по темата на председателят на Федералния резерв Джером Пауъл за “чиста монета”, то цикълът на икономическо разширяване може да продължи “на практика безкрайно”- дали ще бъте така предстои да видим, ..но едва ли! Единственият въпрос в момента е: Докога ФЕД ще съуме да контролира експанзията? ФЕД беспорно е фактор в глобален план и заслужава да се анализира внимателно всеки сигнал, който идва от там: Пауъл заяви, че “…продължава да вярва, че инфлацията ще се ускори, докато безработицата продължава да спада” – рамка, известна като кривата на Филипс. Той обаче също призна, че засега увеличаването на заплатите не е стимулирало ценова инфлация и добави, че е „донякъде мистериозно” защо стегнатият пазар на труда не е довел до по-сериозен ръст на заплащането. Също така твърди, че серия показатели, например създаването на нови работни места, участието в трудовата сила и нивото на безработица, сигнализират, че пазарът на труда се приближава все повече до пълна заетост. Фед повиши основните си лихвени проценти до диапазона от 2% до 2,25%. Централните банкери представиха прогнози след двудневната си среща преди няколко седмици, в които очертават още едно увеличение тази година и още три през 2019 г. Те очакват нивото на безработица да спадне под 4% през следващите три години, но не и инфлацията да се ускори много над 2%. Пауъл изрази още убеждението си, че американската икономика е „далеч от неутрална”, говорейки за точката, в която лихвените проценти нито стимулират, нито забавят растежа на икономиката. Това е важен фокус за представителите на Фед, някои от които твърдят, че централната банка трябва да спре да вдига лихвите, когато се стигне неутралната точка, а тя (поне за сега) изглежда далеч във времето…

Има ли печеливша стратегия?

Резюмирайки, печеливша (макар и опростена) инвестиционна стратегия е да се следват двата от най-вероятните сценарии за развитие на глобалната, локалната икономика и в частност на щатския пазар. Негативния сценарий е разгарянето на търговската война в пълната и сила, която в рамките на няколко години ще доведе до сериозна глобална икономическа криза, която би засегнала и България. Индексите ще се движат предимно надолу под влияние на новините, защото корпоративните резултати ще разочароват инвеститорите. Вероятно ще има и периоди на бързи ръстове, но без нови върхове поради постепенната промяна на настроенията на пазара. Тук стратегията е да се намаляват теглата на експозициите в акции при всяко покачване, особено от цикличните сектори като технологиите, индустрията и финансите. Оптимистичният сценарий е основан на по-дипломатични ходове от страна на САЩ, които да дадат търговски предимства, но без да има ескалация на митата и рестрикциите.

Ако Федералният резерв не ускори повишаването на лихвите, индексите ще се движат по-скоро нагоре до края на годината. Инвеститорите ще останат притеснени от евентуалните негативни ефекти от лихвите и митата, но силните икономически данни и корпоративни резултати ще позволят добри печалби за акциите. Инвестициите в циклични сектори отново ще бъдат най-печеливши. Борсово търгуваните активи в България ще следват, макар и диспропорционално движенията на световните борси, като при развитие на негативен сценарий, поради редица фактори, разпродажбите ще са значително по-големи и резки…

Докога ще продължи обезценяването спрямо долара на валутите от развиващите се пазари? И в допълнение: Докога ще продължи възхода на щатската валута?

Въпросът определено е широкообхватен и подлежи на дискусия и анализ от различни гледни точки, иска ми се да погледнем малко по-глобално този път. Резюмирайки и разсъждавайки върху общата фундаментална картина, то бихме могли да отбележим няколко основни момента които да ни доближат до отговора. Нека започнем от по-далече и си припомним, че имаше и години в които инвеститорите и пазарите на възникващите икономики бяха в силна и печеливша синергия – тогава никой не задаваше въпроса “до кога?” и сякаш всички очакваха това да продължи безкрайно. Инвеститорите смело инвестираха и наливаха пари, а пазарите от своя страна се отблагодаряваха с добра доходност. Ниските лихви и евтиният долар направиха активите в развиващите се пазари силно апетитни за инвeстиции, тъй като даваха по-добра алтернативна възвръщаемост на фона на развитите пазари. Имаше години, в които от тази тенденция се възползва дори и родният ни фондов пазар, за съжаление те отдавна отминаха.

Нека се върнем на настоящата година. Основният двигател за представянето на възникващите пазари е затягането на монетарната политика и последвалото покачване на долара. През януари индексът MSCI Emerging markets, (който следи представянето на най-големите възникващи пазари), започна да бележи връх след връх и достигна до рекорд за последните 10 години. През последните две години индексът се повишаваше с темп значително над този на S&P 500. След силното начало за годината обаче дойде и спадът, като до началото на октомври индексът изтри около 10% от стойността си. Всичко това беше донякъде очаквано от инвеститорите – основният двигател на фундаменталните процеси позагуби инерция, особенно след като Федералният резерв започна с цикъла на повишаване на лихвите. Това определено даде сили на щатската валута, която стана по-атрактивна за инвестиции. Инвеститорите от своя страна започнаха да продават по-рисковите активи (каквито са тези на възникващите пазари) и ги насочиха към “по-сигурни” развити икономики. Засилването на американска валута обикновено е лоша новина за развиващите се пазари, тъй като окуражава алокацията към по-сигурните активи в САЩ, което пък оскъпява и затруднява покриването на доларовите международни задължения на компаниите от тези пазари.

Икономиките от възникващите пазари са силно обвързани с долара, поради което се създават предпоставки за навлизането им в т. нар. “спирала”. Международните задължения на повечето им компании са в щатска валута, а при поскъпването й лесно може да допуснем, че това ги прави по-трудни за обслужване. Това е и една от причините, която кара инвеститорите да бягат от техните валути. На това станахме свидетели и през последните месеци. От началото на годината аржентинското песо е най-губещата валута с 50%, следвана с близо 40% при турската лира, бразилския реал, южноафриканския ранд, руската рубла и т.н..

Нито един проблем обаче не е самостоятелен и към причините за отлива на капитали от възникващите пазари могат да се добавят и още – сред тях са покачващият се петрол, търговските войни, геополитическото напрежение, санкциите срещу Русия и т.н. Не са за подценяване и вътрешнополитическите и икономически проблеми, както и деструктивните процеси в държавите от възникващите пазари. Примерите са многобройни: намесата на президента Реджеп Ердоган в монетарната политика на централната банка на Турция в комбинация с обвинението, че “..Западът стои зад кризата в Турция”, подкопаха силно инвеститорското доверие, което от своя страна спомогна да се влоши още повече ситуацията там. Донякъде без изненада, вместо на “традиционните”, Ердоган заложи на други (авторитарни) методи за противодействие на валутната криза в страната (призив към населението да продава долари, да бойкотира американски стоки, предприе и промяна на някои регулации, които да стимулират спестяванията). Все пак турската централна банка вдигна лихвите през септември до 24% въпреки протестите на президента, което пък изненада приятно инвеститорите.

В Русия положението също не е никак розово. Води се дебат за вдигане на лихвите за пръв път от 2 години. Тук допълнително наложените санкции срещу страната също подкопават инвеститорското доверие. Положителна нотка се наблюдавая през призмата на поскъпващите цени на петрола, което да дава нови поводи за оптимизъм.

Аржентина пък се бори с девалвиращо песо, огромната инфлация, като в същото време се опитва да договори ускорен транш за 50 млрд. долара от МВФ. Президентът Маурисио Макри обяви план за мащабни реформи, с които да съкрати държавните разходи и да повиши приходите в бюджета. В държавата обаче от години се прилагат някои “странни” икономически лостове като данък върху износа на говеждо. Той засяга най-вече фермерите, като преди години от чисто популистки подбуди политическата класа и тогавашният президент Кирхнер, успяха да унищожат част от производството на говеждо в страната. С митата се целеше ограничение на износа и спад на цените за вътрешния пазар, но единственото, което се случи, беше унищожаване на част от производството заради загуба на чужди пазари, но не и овладяване на инфлацията. Сега Макри също мисли в такава посока, което може да засегне именно фермерите. Догодина в Аржентина има и избори, което още повече увеличава рисковете от популистки решения.

Активите на развиващите се пазари като Южна Африка, Индонезия и Китай се обезценяват, тъй като инвеститорите намалиха своята експозиция в условията на глобалното търговско напрежение и силния долар.

Какво става в България?

Ако можем да вярваме на статистиката, България не е засегната реално от тези процеси, тъй като икономиката на страната е много по-силно обвързана с еврото и валутния борд. Според данните “няма отлив на капитали от финансови активи”, а през последните месеци дори има леко повишение на притежанията от чужди инвеститори според последните данни на Министерството финансите, които са към края на август. Всичко това може да се отчете дори като положителна новина, за съжаление в реални стойности данните не са толкова впечатляващи.

Все по-трудно е да се повярва, че тези валутни проблеми са отделни събития, случващи се едновременно в няколко страни. Проблемите явно се разпространяват. Оказва се, че събитията в Аржентина и Турция довеждат до по-широк срив на доверието от обикновено. Това от своя страна кара централните банкери в Индонезия, Индия, Южна Африка и Бразилия да предприемат мерки, за да защитят икономиките си. Началото на проблемите на развиващите се пазари беше дадено от турската лира, която трайно се настани на рекордни дъна. Това бе и причината инвеститорите да започнат да се опасяват за страните с голям дефицит по текущата си сметка и големи обеми от деноминиран в долари дълг, на фона на нарастващите лихвени проценти и по-силния долар. Особено след като стана ясно, че дългът деноминиран в долари, се е удвоил през последните 10 години до 3.7 трлн. долара – според Банката за международни разплащания. Хората определено могат да се определят като доста “по-емоционални” по отношение на скорошните корекции, страхът е явен, въпросите за края на текущия цикъл – все повече. Парадокс е, че пазарите наказват много по-жестоко Индонезия, която има по-малки дефицити – както бюджетен, така и по текущата сметка, отколкото САЩ. Америка просто стои на стари лаври в очите на инвеститорите само заради статута на долара като световна резервна валута. Затова и номерата им все още минават. Но нищо, което е неустойчиво, не може да трае вечно. Ще дойде момент, когато ще трябва да се плаща и тогава американците ще трябва или да се реформират или да загубят империята си.

Какво става с хегемонията на долара?

Хегемонията на долара на световните пазари e сериозно разклатена, световните лидери все по-явно отказват да признават неговото господство и търсят алтернативна резервна валута. Засега САЩ запазват световното си лидерство на пазарите, тъй като доларът все още е в центъра на търсенето, обаче на дневен ред е вече въпросът как да се задържи там. Ако съдим по вътрешно-политическите дебати, нуждата от реформи е осъзната и на локално ниво. Сред начините за запазване на господстващото влияние се коментират дипломатическите контакти, запазването на достъпност на долара за американските търговски партньори и най-впечатляващото – отказ от използването на валутата като „бухалка” за репресия на други държави. Въпреки мерките, светът започва постепенно да се отказва от долара. Русия намалява активите си в американска валута (по-рано медиите съобщиха, че руското правителство планира да се откаже от долара), а Китай вече сключва договори на енергийния пазар в юани. Френският министър на финансите Бруно Льо Мер заяви, че би искал да има „напълно независими” от САЩ финансови инструменти, не желаейки да вижда ЕС като „васал на щатите”, заключава публикацията. Коя страна ще надделее и в какви срокове – предстои да станем свидетели…

Каква е вашата прогноза за криптовалутите – пореден балон, модна тенденция сред инвеститорите или перспективна инвестиция? Какво бихте казали за технологията която стои зад тях – има ли бъдеще? Каква е гледната точка на поведенческите финанси?

Още от самото начало искам да уточня, че се определям по-скоро като част от скептиците – макар и не краен. Безспорно технологията има голямо бъдеще, но развитието на крипто проектите в този им вид е съмнително. Признавам, че идеята за “пари”, независими от централни банки и правителства, звучи изкушаващо и логично привлича наред със ентусиастите и много скептици. Благодарение на всички тях криптовалутите вече са стотици на брой, а bitcoin е само едно макар и огромно парче в екосистемата на еволюиращия пазар. Част от тази еволюция е и появата на многобройните проекти, всеки стартиращ свой собствен блокчейн еко-система и собствена “валута” под формата на различни coin-и или token-и (т.нар. ICO). За съжаление идеята, заложена във всяко от тях е почти идентична – да се използва децентрализираната технология и чрез нея да “разбие” някой съществуващ бизнес модел. Обикновено това става, като се елиминира някой посредник – от финансови и имотни брокери, през HR и рекламни агенции, платежни услуги, съхранение на данни, резервации на хотели до игри и залагания.

Тук отново, както и при самите криптовалути, има страхове, че ентусизамът граничи с мания, а ръстът – с балон. Често се правят погрешни асоциации с класическата борса от хората – като, че ли се забравя че нвеститорите в ICO не придобиват дял в компаниите, а техни собствени “монети”, които могат да се използват само в собствената им еко система. Тоест това, което се продава, е дял от евентуалната бъдеща полза на различните проекти. Затова пък, всеки от тях не пропуска да се рекламира като “революционен”. Естествено, както и при нормалните стартъпи, огромният процент от тях ще се провалят, но за разлика от класическата борс тук всичко става напълно нерегулирано (липсват регулаторни органи) и опасността много хора да загубят много пари е съвсем реална.

Дали има балон? Много е вероятно да наблюдаваме именно такъв в момента. Индикациите за това са много и те далеч не са само в експоненциалния растеж на криптовалутите, на които станахме сидетели и новите ICO-та, като лесно могат да се направят аналогии с предишни балони в историята. Като се мине през всеизвестната мания по лалетата в Холандия през ХVІІ век и първия борсов балон в Англия през ХVІІІ век, до dot.com балона в края на ХХ век и последната криза – появата на многобройни новосъздадени компании, набиращи капитал с грандиозни обещания, винаги е съпътствано с много провали, фалити и откровени измами.

От гледна точка на поведенческите финанси, това се счита за ирационално поведение. Има множество съвременни изследвания по темата, които доказват, че инвеститорите са в състояние да се влияят в своя инвестиционен избор и от нещо толкова ирационално, като модните тенденции и/или името на компанията (акцията/актива) в която инвестират (т. нар. наличие на „грешка на представителността”). Подвеждайки се от “модните тенденции” и медийната суматоха инвеститорите често допускат грешки. Документирани са множество случаи на значително увеличаване на цените на активите, свързано единствено със съобщение за промяна на името на компанията, с име свързано с “модното” в момента. Подобен избор не би могъл да се сметне за рационално инвестиционно поведение. Интересен пример е за проучване сред 95 компании които наскоро са сменили своето име (в периода между 1998 и 1999 година), като добавят към името си модерната за периода дума „дот ком” (.com). Установява се, че в първите 120 дни от търговията след смяната на името, акциите увеличават значително своята възвръщаемост, без да има фундаментална причина за това. В изследвания период прибавянето на (.com) към името води до истинска мания сред инвеститорите. Интересното в случая е, че не всички компании които сменят името си имат участие в интернет технологиите, но това изобщо не било определящото при движението на цените на акциите им в последствие. Този ефект на смяна на името „дот ком” (dot-com/.com) предизвикал кумулативна анормална възвръщаемост от средно 74% за 10-те дни около оповестяване на съобщението за смяна на името. В миналото ситуацията на „сляпо следване на пазара” понякога дори ставала просто комична. На компаниите е било достатъчно да включат в името си някаква връзка към модния вид дейност в момента, за да увеличат съществено търсенето, а от там и цените на своите акции. По време на бума на акциите на фирмите авиопревозвачи, инвеститорите усилено изкупуват акции на компания с име Seaboard Airlines, която впоследствие се оказва железопътна компания, целенасочено сменила своето име. За съжаление това е само една от множеството поведенчески грешки допускани от инвеститорите. Темата е по-широко дискутирана в статията Възможно ли е да не допускаме инвестиционни грешки ? Асоциациите с текущата крипто мания са много. Този път наистина няма много основания да мислим, че ще е много по-различно от предишните балони – дори и хората от криптовалутната общност като цяло го признават и осъзнават. Алчността в комбинация с липса на информация и опит е страшна сила.

Крипто пазарът и общността която той формира са още млади. Няма достатъчно натрупан опит по отношение на това как да се оценяват всичките тези проекти. Практиките от класическите финанси са по-скоро подвеждащи, затова и оценката често става основно на база на биографията на хората стоящи зад тези проекти и техните идеи. Това за съжаление е и предпоставка за многобройните измами. В дългосрочен план пазарът вероятно ще се научи да отсява кои проекти имат смисъл и колко реално струват, но за да се случи това пазарът първо ще трябва да се “охлади”. Вероятно много проекти ще се продължат да се провалят и съответно много хора ще загубят пари. Едва ли някой обаче може да се наеме да каже кога ще е това. Със сигурност всяка икономическа, а и житейска логика вече показа сигнали за бързо прегряване, след което за леко охлаждане,…в коя фаза от развитието сме в момента предстои да видим. Причините за неяснотите в сравнение с фондовете борси са много. На първо място – единна и пълна статистика няма, а и точната сума е спорна, доколкото в различните сайтове варира и се базира на обявеното от самите компании. Дори в момента набират финансиране десетки ICO, които са готови да стартират в близките седмици. Много от тях изглеждат просто абсурдни от пръв поглед, например Pixiu Coin е проект кръстен на митично китайско същество, носещо късмет. Проектът се рекламира основно като “криптоталисман”, който ще ви подобри фъншуя и ще ви помогне да трупате богатство, ако си го сложите в портфейла. Въпреки всичко, статистическият ръст е видим с просто око, а “манията” все още не може да се определи като отминала. Криптовалутните и блокчейн ентусиасти виждат в ръста, развиването и осъзнаването на потенциала на новите възможности, които децентрализираните компютърни мрежи дават. Макар и със забавяне, частни и дори централни банки започват да обмислят и разработват собствени блокчейн решения. Друг двигател на ръста при ICO и криптовалутите е, че на практика за тях няма коригиращ механизъм. На развитите финансови пазари, ако вярваш, че се задава спад, можеш да инвестираш “на късо” и да спечелиш от понижаването на цената.

Разбира се, съществуват и рискове. Инвеститорите са наясно колко резки и непредвидими могат да бъдат движенията на пазара на криптовалути. Това, което много от тях не знаят обаче, е, че зад тези движения често стоят софтуерни алгоритми на основата на високочестотната търговия, познати ни от фондовите борси. За регулаторите манипулациите на криптопазара се превръщат във все по-тревожна тенденция. Комисията по ценните книжа и борсите в САЩ отказа регистрацията на няколко борсово търгувани фонда през лятото именно с този аргумент – опасността от злонамерена манипулация на определени криптовалути и произтичащите от нея рискове за инвеститорите. Автоматизираните програми за изпълняване на търговски поръчки, съществуват отдавна на повечето финансови пазари. Те могат да бъдат използвани и съвсем целесъобразно, без да нарушават правилата. Проблемът с пазара на криптовалути е, че липсва необходимото ниво на контрол.

Място за паника извън крипто-общността няма. Колкото и внушително да звучи, пазарната стойност на всички криптовалути и всевъзможни монети и token-и е около 170 млрд. долара. Тази сума колкото и да е голяма, не е нещо, което може да предизвика системен проблем и да има ефект върху глобалните финансови пазари. За сравнение – чрез своята програма за изкупуване на активи от 2015 г. ЕЦБ всеки месец буквално печата по около 60 млрд. евро. Така че дори цялата стойност на всичко крипто да се стопи до нула, това едва ли ще причини турбуленции, а и да има, те лесно могат да бъдат туширани. Затова и всякакви щети от евентуално спукване на ICO балон вероятно ще са ограничени в сравнително тесните среди на криптовалутните фенове и експерти. Има доста индикации и че бумът е подклаждан в немалка степен именно от рециклирането на едни и същи средства в тяхната общност. Едни и същи хора, направили успешно ICO, придават тежест и репутация на други, като влизат в екипа като съветници или официално изразяват подкрепа и намерения да вложат лични средства. А при обичайната липса на финансова отчетност няма и сигурност дали някои не използват за това и набраните средства от своето ICO. Така с времето кръгът на потенциалните губещи може да се разшири чувствително при експоненциалния растеж на ICO и като брой, и като суми. Вероятният изход от това ще бъде навлизането на регулации. Историята учи, че това се случва навсякъде, където някой иска да набира масово средства от широката публика – депозити имат право да привличат само банки, пенсионни и инвестиционни фондове също подлежат на лицензиране и изисквания, публичните предлагания минават през одобрение на регулатори…

За момента криптовалутите като цяло и още повече token-ите са в сива зона. Остава и вечният проблем, че няма как да се измери каква част от цената на една “валута” идва от функционалната й стойност (това, за което може да се ползва) и каква от спекулативната (това, което очакват инвеститорите да спечелят). Логично всяко ICO се опитва да акцентира върху първото и (донякъде и заради законови и регулаторни причини) да обяснява, че нейният token не е инвестиция. Същевременно е очевидно, че в голямата си част бумът идва от очакванията за бързи печалби. Макар да са просто редове кодирани символи, те имат някаква вътрешна стойност и се търгуват подобно на ценни книжа. На много места по света това не е достатъчно за финансовите регулатори да решат, че е тяхна работа, но в прецедентното право на САЩ не е точно така и Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC) може да реши да регулира всеки “инвестиционен доход”, стига да установи вложение с “очакване за печалба”. Засега обаче дори SEC не е взела твърд курс и основно залага на предупреждения, макар да има обвинения за дребни измами и непозволено предлагане на ценни книжа. Големите ICO обаче засега не са имали сблъсък с регулатора. Очевидно, ако това се случи, техните whitepaper ще трябва да минат през подобна на проспект процедура по одобрение, с всички разходи и легални процедури. Вероятно опитът да се превърнат просто в още един сегмент на финансовия пазар предстои и то много скоро.

Представеният анализ е единствено със информативна и дискусионна цел и не представлява инвестиционен съвет и/или препоръка. Както автора, така и негови клиенти е възможно да притежават един и/или повече от коментираните финансови активи.

infostock.bg, 15.10.2018 г.
Д-р Александър Апостолов*
Портфолио мениджър
Юг Маркет Фонд Мениджмънт АД

*Д-р Александър Апостолов по образование е финансист, защитил е докторска степен PhD (Финанси, Инвестиции и Капиталови пазари) към Института за икономически изследвания на БАН, както и MBA към Lund University. Лицензиран инвестиционен консултант и брокер на ценни книжа. Притежава научни квалификации в областта на поведенческата икономиката, както и тясно профилиран професионален опит в сферата на финансите, риска и инвестициите на капиталовите пазари, в т.ч. и институционално придобит опит в големи международни компании от търговията с разнообразни класове финансови инструменти, предлагани както на БФБ, така и на международните финансови пазари. Притежава широки познания относно нормативната рамка регламентираща банковите и небанкови финансови институции – имаща отношение към управлението на активи, пасиви и всички рискове свързани с тях. Автор е на редица научни статии в реномирани научни списания свързани с проблематиката на поведенческите финанси и приложениети им на капиталовите пазари и търговията с финансови инструменти, както и на множество публикации, анализи и становища за нуждите на различни финансови институции.

В момента управлява два договорни фонда в България към УД „Юг Маркет Фонд Мениджмънд” – съответно ДФ “Юг Маркет Максимум” и ДФ “Юг Маркет Оптимум”, провежда научно-изследователска работа в сферата на поведенческите финанси и е инвестиционен стратег към швейцарския wealth manager BlueSuisse Group.

Въпросите зададе Георги Вулов, редактор в Infostock.bg