Управлението на активите през цялата 2016-та година бе изцяло подчинено на целевата алокация на активите, извършена още в края на 2010 година. Позиционирането на портфейла в компании, които считахме за предлагащи най-добро съотношение стойност/риск, доведе до ръст в стойността на активите, особено през последното тримесечие на годината. Независимо от относително високия дял на рисковите активи обаче, сравнително консервативното управление на портфейла и ограничението, съгласно проспекта на фонда, за експозиция до 80 на сто от активите във високо рискови инструменти, не ни позволяват да се движим с темповете на пазара в краткосрочен план, но за сметка на това, предпазва инвеститорите във фонда по време на всеобщо понижение на цените. Това ясно пролича през цялата 2016-та година, в началота на която борсовите индекси у нас се представяха по-слабо в сравнение с фонда и, обратно, през втората половина на годината, когато борсовите индекси на БФБ отчетоха рязко и силно повишение.

И все пак, както и преди сме подчертавали, считаме настоящата ни стратегия за резултатна в дългосрочен план, предлагайки на нашите инвеститори възможност за постигане на дългосрочна доходност при сравнително ниско ниво на риск. Относителният дял на акциите в портфейла в сравнение с края на предходната година се увеличава, като ръста е почти изцяло за сметка на облигациите и в по-малка степен на свободните парични средства.

През 2017 година стратегията ни остава сравнително агресивна (доколкото мандатът на фонда е за инвестиции предимно в акции), без това да ни принуждава да бъдем „напълно инвестирани“ през повечето време. Философията ни на инвестиране никога не е била да следваме пазара, а по-скоро да търсим стойност там, където останалите инвеститори рядко поглеждат. Сред основните ни инвестиционни идеи за следващата година можем да отличим очакването ни за позитивни две тримесечия за развитите фондови пазари, послевани от сравнително слабо представяне през втората половина на годината. Развиващите се пазари вероятно ще продължат да наваксват своето изоставане през последните две-три години, но това не ги прави по-атрактивни в нашите очи, поне що се отнася до пазарите на акции. На този фон, очакваме сравнително добри времена за българския фондов пазар, особено в светлината на опитите той да бъде върнат на инвестиционната карта на Европа. Признаци за последното виждаме в стартирането на първия борсово-търгуван фонд (ETF) у нас, следящ индекса SOFIX, и желанието на неговите създатели да бъде регистриран за търговия в Лондон. Евентуално листване на този ETF на един от най-активните пазари в света, би могло да се превърне в катализатор на ново възходящо движение за българските акции, които вече се намират във фаза на повишение след почти две години на спад или т.нар. „мечи пазар“.

Естествено, рисковете пред всяка финансова инвестиция далеч не се изчерпват с фазата, в която се намира пазара. Дори при ясно изразен тренд в някоя посока, редица инвестиции могат да се отклонят от рационалните очаквания на инвеститорите в резултат на проявлението на специфични за емитента обстоятелства.